ЦентърБългарски институт по Египтология

Настоящото изследване е първият опит за превод на български език на едно от най-популярните древноегипетски произведения – Приказките от папирус Весткар. Макар и неиздаван до момента, текстът е четен многократно по време на лекциите по египтология в програмите на Нов български университет. Произведението е от изключително значение, защото в основата на изучаването и съвременното разбиране на древноегипетския език.

Изследването е направено на базата на транслитерацията, използвана от Сър Алън Гардинер в неговата граматика (А. Н. Gardiner. Egyptian Grammar. Being A Introduction to the Study of Hiеroglyphs. 3-rd ed. Oxford, 1957 – в текста G. Gr.) и от Реймънд Фолкнър в краткия речник на средноегипетския език (R. O. Faulkner. A Concise Dictionary of Middle Egyptian. Oxford, 1962 – в текста FD.), а не на излезлите през последните две десетилетия вариации на транслитерация, които не помагат за по-доброто разбиране на граматиката, а водят само до объркване. Изборът на тази транслитерация бе предопределен, тъй като студентите, изучаващи египтология в България, ползват именно граматиката на Гардинер и речника на Фолкнър като помагала по време на изучаването на египетския език, поради което е най-удачна именно тази форма на транслитерация.